I am Mother сватосва непростимата обективност на логиката с подлежащата на интерпретации двусмисленост на изкуството. Яко, а?

Двамца колеги убийци са изпратени на все още неясна за тях мисия в белгийския град Брюж.

Us/„Нас“ ми е едновременно безразличен и ядосващ с прахосания си потенциал.

Какво трябва да знаете за Love, Death & Robots (или „Любов, смърт и роботи“)? Сериалът не е баш сериал, а е антология.

Псевдо-документален филм (или – ха! – рокументален филм) от 1984, който изследва едноименната група Спайнъл Тап.

Не смятам, че трябва да предупреждавам за спойлери, тъй като филмът е излязъл две хилядната година, демек като съм бил на 8.

Войната е толкова неизменна част от човешката култура, колкото яденето и чукането.

Този филм е главно бягане, пуцане, почиване, бягане и пуцане, пуцане, бягане, и пуцане (като пуцане включва и млатене).

Дори клишетата в този филм ме изпълваха с радост, защото ги използваха бързо, ефективно, без да се задълбава в тях.

В типично европейски стил няма нищо свято. Общо взето, Бог е злодеят (само написвайки това изречение ме кара да мисля, че ще се пържа в ад.

Филм, който има две заглавия, още преди началото си е тръгнал на зле.

... реших днес да не полагам особени мозъчни усилия. Затова си пуснах Venom (известен на български като „Венъм“)

Реших, че филмът ще е церебрален, и затова подходих към него церебрално. За да не ме изненада туиста, почнах да си водя бележки...

(Тържествено откриване на Фър за Гъп: Bird Box, очаквайте спойлери за филми) Гледах „Кутия за птици“ или т.нар. Bird Box.

(Като филма, препоръчвам този текст за тоалетно четене)