СТИХОВЕ

Но окото гледа и се засища. След това се премества към нова картина. И все пак, което ръката полива, окото повече разбира.

Няма страшно, ще премине и таз смразяваща вълна Няма страшно, ще надвием дребната, невидима войска Само пет процента жертви, пресмятаме сега

Понякога ми се иска да съм будист без да съм прочел една будистка книга (започнах някакъв си том, но спрях този летопис...

Една история вечно се разказва... за покълналото семе след зимния сняг, за сладката река и морския бряг, за последния дъх и първия плач...

Пръснати стъкла, отразяващи се едно в друго, сияят в главата като мандала.

По китката ми капеха хладни капки, но цигарата упорито не гаснеше. Шофирах в дъжда на фона на китара зад размазаните стопове на едно такси..

Аз съм просто машина с калциеви зъби и месест език. Във своето ДНК и кабели тънки древни спомени имам...

Разделя се зимният вятър между сградите на сивия град, а тръпнат листата обагрени и чувам аз техния глас...

Има хора, които копаят нефт. Има хора, друсащи се за кеф. Има хора, които строят дом. Има хора, търсещи заслон....

Няколко мига, или бяха секунди, отнемам от теб с очи безумни.

Поглед търси нощта за знак. Поглед изпълнен с тъжен грях. Разстлани са облачни вълни и премрежват трепкащи звезди.

Сутрин станах по обяд. Лапнах фаса за заряд. Мушнах си едно кафе...

Без отрова не мога, бялото става на черно. През спомени говоря, потъвам закономерно.

Вълните кротко плискат под облаците над брега. От ветровете тайно искам шепота им да крада.