Ревю на Velvet Buzzsaw

(Като филма, препоръчвам този текст за тоалетно четене)

Като гледах трейлъра на Velvet Buzzsaw си казах, хм... интересно. Филм за изкуство, па и хорър, па и вероятно с комедийни моменти. Режисьорът и сценаристът на Nightcrawler. Ма мейн бой Джейк Джиленхал, Рене Русо, Джон Малкович, а що не и братът от Maniac. Не много оригинална концепция (оживяването на изкуството го има още от времето на Галатея - чел съм уикипедия), но реших, че с такива звезди и с що-годе утвърден режисьор ще стане филм, който да ме забавлява и впечатли.

Ни ме забавлява, ни ме впечатли. А даже се надявах да ме впечатли с лошо. Но филмът е просто негледаем и за малко да се класира като втория филм, който не съм довършвал (първият е Blues Brothers - доспа ми се тогава, а и Blues Brothers е остарял като бутилка вино, в която някой е набутал тапата, но все пак е забравил да се изпикае вътре).

Ще сравня "Кадифения циркуляр" с храна. Нито съм експерт по филми, нито съм гастроном. За да се акредитирам като не-гастроном, ще кажа, че една от любимите ми комбинации е шоколад с мента, който е увит в шунка. Това е след като съм ял пица "Хавай".

Филмът е следното ястие: ванилов сладолед с лава кейк (чел съм и менюта на ресторанти) само че в лава кейка има боб, а в сладоледа има пържола. Всичко това, залято с бира.

Поотделно и петте неща са вкусни. Даже, ако ги ядеш в даден ред, може хем да се наядеш, хем накрая да се спукаш от кеф. Но едновременната им консумация е сигурен начин да ги върнеш на масата в полусмляно състояние.

А тоз филм даже няма как да го върна.

Сюжетът не е много сложен (спойлърс). Накратко:

1. претенциозни хора гледат как да правят пари от изкуство и как да се прецакат

2. намират картините на художник, който е умрял, и веднага почват да въртят схеми как да ги пускат тия картини и как да им дигат цената

3. всъщност изкуството на тоя тип има вградено в себе си лоша енергия (научно е обяснено че е рисувал тъмните цветове с флуидите си - кръв - не знам какво е правил със светлите тонове)

4. изкуството оживява и почва да трепе всички тия претенциозни схемаджии. Това е.

Пържолата е малко препечена: тоз сюжет може да се развие в черна комедия, но не е турбо уникален

Бирата е читава марка - да кажем Бургаско: играят сносно през повечето време (освен примерно актрисата, която играе приятелката на Джейкчо, която сякаш са и казали, абе гледала си страшни филми - играй! - и тя какво да прави: цупи се, кара се, плаши се и пищи.)

Лава кейка (или шоколадовото суфле - гугълнах, за да изглеждам по-запознат) наречен послание е пълна скръб, филмът се опитва да дефинира какво е изкуство, ама хем се опитва, хем не го дефинира, хем ни бие през главата, че високото изкуство е пирамидена схема

Не знам какво да кажа за сладоледовия жанр. Може би, че не е сладолед, а пача, щото филмът не може да реши кога да е забавен, кога да е страшен, и затова грандиозно решава да е смесица от липсата на двете. Хем не е сладолед, хем е пача, хем като пача няма никакво месо в него. Просто копита.

Забравихме боба. Бобът е режисурата. Все пак тя е хранителна, полезна, и води до пречистващ катарзис. Е, да ама като не се сменя водата, после те е срам да се виждаш с хора, щото трябва да разправяш, че си ял боб.

4/10

#movie #review #velvetbuzzsaw