Ревю на Hardcore Henry
- Andrey Filipov
- 16.03.2019 г.
- време за четене: 4 мин.
(Трето ревю от маратона: Hardcore Henry, един екшън със свеж хумор, от който, за нещастие, буквално ще ви се замая главата)
Обичам да играя компютърни игри. За жалост ни съм добър, ни искат да ме вземат в Cloud9, Na’Vi, Seoul Dynasty или каквито там са модерните отбори. Плюс това, има известна стигма около компютърните игри, която не разбирам. Какъв е проблемът да пуцам извънземни или зомбита с резачки и да искам легално да се оженя за Аликс Ванс от Half-Life 2?
Но от друга страна – всеки обича филми (или поне всеки, който мрази реалността, а това са доста хора). Затова реших да изгледам Hardcore Henry (или „Хардкор“, което в случая не е нито трудността на Diablo, нито жанрът в порното). Помня, че бях гледал трейлъра на Hardcore Henry в кино преди три години, и щом го помня досега – значи нещо е кликнало в мен. Също така помня, че веднага направих връзката с мега песента със свежичък (особено за времето си) клип Bad Motherfucker и даже си я пуснах преди филма, за да загрея. Връзката си е доста правилна – режисьорът е един.
Този филм е главно бягане, пуцане, почиване, бягане и пуцане, пуцане, бягане, и пуцане (като пуцане включва и млатене). Всичко това от първо лице. Като ЦС, за всичките две мацки от вас. Сигурно сте имали гадже, което е цъкало ЦеЕс (кънтъра). Ако сте нямали, не сте живели. Така че – сюжетът…? Нужно ли е…
Окей. Сюжетът:
Хенри (от тук нататък назоваван с „ти“, щото е FPS) се събужда в някаква гига лаборатория
умната, красива и влюбена ученка ти закача изкуствена ръка и крак и ти говори как сте съпруг и съпруга, колко се обичате, и общо взето всичко това, за което един white knight (или на беге – рицар на бял кон) си мечтае
когато трябва да ти оправят гласа обаче нахлува аниме лош, който може да използва силата, разтръшква всички, опипва жена ти и общо взето е бляк. Тъй като нямаш глас през целия филм можеш идеално да се прожектираш върху Хенри, за да получиш тестостеронена ерекция. Все пак Гордън Фрийман (Half-Life 2) също няма глас и Аликс, ще се ожениш ли за мен?
избягваш от лаба, който се оказва в някакъв самолет/цепелин/сайънс весел като взимаш аварийна лодка
пълнеж: бягане, пуцане, бягане, пуцане от локация до локация: важното е, че срещаш Джими, Джими умира по някакъв кървав начин, после Джими пак се появява, за да ти помогне малко и накрая да умре пак
когато вече се е натрупало достатъчно съспенс и достатъчно Джимита са умрели, стигаш до лабораторията на Джими – истинският Джими, който е работил за аниме лошия в миналото, но лошият му счупил гръбнака със силата, и сега истинският Джими живее през машини от киберплът, които контролира от стола си (Best Original Screenplay)
стигате до сградата на аниме лошия, Джими ти активира истинските спомени, следва излишно дълга битка с некви безлични войници
съпругата ти реално си е гадженце с аниме лошия и всъщност ти си бил прототипа за войниците им, за да тестват как ще подейства емоционалната мотивация от любов и фейк спомени или друга подобна простотия
бос батъл, отсичаш половината глава на лошия с очния си кабел, „съпругата ти“ те пита не я ли обичаш, защо го направи и прочие хленчове, и тъй като не можеш да отговориш с уста, пишеш „EZ”. Тя виси от хеликоптера, а ти победоносно затръшваш вратата върху пръстите ѝ
Неща, които не ми харесаха. Много рязане на действието, за да е динамично. Това, че е от първо лице, ме накара да ми стане малко лошо, а съм цъкал всякакви шарени и динамични игри, гледам три-де филми, обичам увеселителни влакчета, и общо взето драйфам само от алкохол, когато предобря с последната цигара за вечерта. Крайната батална сцена с всичките супер войници е просто досадно дълга, тотално нарязана и напълно безсмислена
Неща, които могат да са плюс или минус. Насилието. Просто е много (целия филм) и често се повтаря, макар и често да изненадва с оригиналност. А какво ми хареса?
Хуморът. Просто уау. Филмът е изпълнен с препратки към филмови клишета и препратки към компютърни игри. Често ги подиграва и/или използва в зависимост от темпото. Темпото е брутално и добре се разнообразява кютекът (окей, кютекът е прекалено много, но филмът е сто процентов екшън) с чил моменти, дали в публичен дом или в изоставена сграда. Има постоянно чувство, че скоро нещо ще се преебе, и Хенри постоянно е мотивиран да действа, защото инак нещо ще му се случи. Екшън решенията са му логични, когато трябва за секунда да реши как да оцелее. Музиката е винаги, абсолютно винаги, уместна не защото съвпада с настроението, а точно обратното, защото вкарва ново и често хумористично усещане. Това е, когато не е някакво футуристично техно или жица, които да ни надъхват, че сме Хенри.
Има го два пъти „Писъкът на Вилхелм“. Това си е винаги бонус.
Каква оценка да дам оценка като бял, хетеросексуален, цис-мъж, израснал с приказки и игри с насилие? Изи катка, Хенри.
8/10
За останалата аудитория – да кажем…
5.5/10
Но предвид това, че има трейлър по-добър от трейлъра за това какво е филмът, давам линк към песента Bad Motherfucker – ако ви изкефи клипа и филмът вероятно ще ви изкефи. Линк – отдолу.
Коментарі