Несъвършенство

Една история вечно се разказва

За покълналото семе след зимния сняг

За сладката река и морския бряг

За последния дъх и първия плач

Отразени фрактално едни във други

Когато едното е разделено в много думи

И всяка дума е казана с придихание

Преди да бъде слята в пожертвование

През пръсти пада пясъкът неусетно

Като броенето на трепкащи звезди

Извън заревото на нощния град

Където пред космоса страхът го е страх

Историята вечно се разказва

За крайния човек в безкрайния свят

Със стиснати челюсти и стегнати мускули

Прокълнати или благословени молекули

Воюващи едни със други под слънце и луна

Като лъвове или мравки с генетична съдба

Светим нажежено като разделения атом

Или тропичния пожар, озаряващ лицата ни

В постоянно напрежение дали идва нашият крах

И дали ще се превърнем скоро пак в глинен прах

Историята вечно се разказва

За светлите сенки и мрачните сияния

От първия болезнен дъх до глазираните очи

Поемаме от света, който щедро дава ни

Да бутаме камъка нагоре по планината

Докато се чудим колко са силите ни в краката

Но можеше и да ни няма

С нашите стихии, радост и страдание

Малка е цената да бъдем пожертвование

Когато нашите думи ехтят със придихание

Историята вечно се разказва

За несъвършения човек в неведомия свят

#poetry #story #imperfection