– Просто ще се дисконектнеш? – попита го глас от слушалките.             – Дам. Чао.             – Е, остани за още…             Петър...

Публикувам първата сцена за доктор Александра Пейдж. Откъсът е от трета глава в „Последната сделка“, тоест първата глава за сюжетната...

Помня, когато вирусът ни порази. Светът се движеше устремено напред като гума откъснала се на магистрала. А ние в колата се смеехме. И плачехме. Или обратното. Някога имало тракийско племе, което плачело, а после се смяло. Може би е отживелица гумата. Като траките. И другите племена. И нациите. И който и да е символ, напоен с кръв. Не защото кръвта няма значение. Тя си е валута, говореща езика и на кучето, и на човека. Но като всяка валута, кръвта се нуждае от вяра. А вирусът

Добрин е страхотно име за супергерой. Добрин Благов обаче звучи твърде скромно.