(Като филма, препоръчвам този текст за тоалетно четене)

Има хора, които копаят нефт. Има хора, друсащи се за кеф. Има хора, които строят дом. Има хора, търсещи заслон....

Няколко мига, или бяха секунди, отнемам от теб с очи безумни.

Поглед търси нощта за знак. Поглед изпълнен с тъжен грях. Разстлани са облачни вълни и премрежват трепкащи звезди.

Сутрин станах по обяд. Лапнах фаса за заряд. Мушнах си едно кафе...

Без отрова не мога, бялото става на черно. През спомени говоря, потъвам закономерно.

Вълните кротко плискат под облаците над брега. От ветровете тайно искам шепота им да крада.

The softhearted whisper of the cerulean space.