Денят след утре

Това е апел да вземем участие в кампанията на Янко Христов „Денят след утре“. „Денят след утре“ събира средства, за да спаси хората в най-засегнатите бизнеси от кризата, както и за общественополезни институции като модерното училище „Френе“, което се нуждае само от 9000 лева, за да продължи да работи.

Може да се включите в кампанията, като кликнете тук.

Основните точки на тази публикация са представени отдолу:

• Тази година е белязана от първата модерна пандемия. Коронавирусът (или по-точно COVID-19/SARS-Cov-2) едва ли скоро ще изчезне. За няколко месеца вирусът вече увреди здравето, социалния живот и материалната сигурност на хората във всички държави.

• Всички сме засегнати, но не всички сме засегнати еднакво. Докато някои хора работят и имат късмета да се включват в икономиката, други живеят в несигурност, страх или даже безизходица, а бъдещето е поставено на заден план.

• С този текст искам да достигна хората, чиято работа в момента не е застрашена. Целият свят е изправен пред изпитание от безпрецедентен мащаб. Според мен сега е моментът да сме солидарни и да покажем, че да си човек значи да помагаш.

• Янко Христов живее и работи като инвестиционен банкер в Лондон. Създава инициативата „Денят след утре“, която се стреми да помогне освен на малките бизнеси, застрашени от изчезване и на институции, обърнати към бъдещето като училище „Френе“.

• По-долу представям глобалния проблем на 2020 г. и защо избрах да подкрепя кампанията „Денят след утре“.

Пандемията на 2020

Годината 2019 завърши с новини за неизвестна досега болест, зародила се в Китай. Следях тези новини с хладното любопитство на човек, свикнал да чете за болести. Но събитията се случваха някак си далече, някак си в другия свят. На 10 000 километра от нас.

Ето, че седмиците минаваха, а вирусът продължаваше да се разпространява. Отчасти благодарение на глобализирания свят, отчасти благодарение на желанието на държавите да не ограничават икономиките си (нещо, подкрепено от забавената, помирителна реакция на СЗО). Бавната реакция бе решение, което в дългосрочен план, се оказа в ущърб точно на тези икономики.

Докато растяха червените точки, маркиращи огнищата на зараза, държавите продължаваха със забавения си отговор. Междувременно набираше скорост перверзната мисъл колко хора сме готови да оставим да умрат, за да можем ние да живеем „нормално“.

Все пак тогава смятахме, че само старческата популация умира. А, те както знаем нито орат, нито жънат, нито дърва секат (това ли беше изводът на приказката за старите хора?).

Впоследствие се оказа, че не всички млади прекарват вируса асимптоматично. Имаше съобщения за майки, които гледат децата си как издъхват.

Всичко това, разбира се, са разкази от втора ръка. В България мерките бяха взети отрано, а и имахме късмета да сме в грипна ваканция точно преди карантината. Мислим си, ако е вярна статистиката, на фона на приблизително 7 официални милиона, какво са хиляда души?

Забравяме обаче, другите държави. Към момента в Италия са умрели 25 000 души, в Русия, където имаше десетки случаи (колкото България в началото на епидемията), сега има около 75 000 души. Забравяме, че САЩ гони стабилно милионите. Тези проблеми са някак си далече – в другия свят.

И са просто числа. Тук нали не е така. Защо ни плашат, заговор ли има? Реално обаче няма значение дали COVID-19 е конспирация или не.

Факт е, че ограничителни мерки са приложени във всички държави. България не е изключение.

(Липсата на) късмет

Вероятно, ако четеш този текст поне засега имаш финансово спокойствие и имаш възможността да оцелееш през тази криза.

Не съм икономист, но има явен проблем с модерната икономика, която се основава на транзакции. Ако много потребители спрат да купуват продукти, няма как икономиката да се рестартира, камо ли да се развива. Ти може би можеш да участваш в икономиката, но за други хора купуването ще става или вече е лукс.

Не се опитвам да вменя вина на хората, които в момента работят спокойно. Просто искам да подчертая, че това е плод на късмет. Нещо, което някои нямат.

На късметлиите може да ни е неприятно, че не можем да се виждаме с любимите хора, че трябва сами да организираме ежедневието си, че примерно не можем да се разтушим след края на работната седмица, или че доскоро не можехме да излезем до парка, ако нямаме домашен любимец. И това са проблеми, и ни се виждат важни, защото са наши.

Но същевременно някои хора не знаят как да платят на работниците си, които може да няма какво да ядат след месец. Някои не знаят как да изхранят децата си, или под какъв покрив ще спят след няколко дена.

При липсата на ваксина и при липса на доказателства за траен естествен имунитет е нужно да адресираме проблемите на изхвърлените от икономиката своевременно, защото може да се окаже, че дълго (години, десетилетия) трябва да се борим с вируса.

Дори малките решения, които взимаме сега като общество, имат дългосрочни последици.

Кампанията „Денят след утре"

Ние, пощадените, можем да помогнем на засегнатите. Затова бих искал да кажа, че не лансирам само кампанията на Янко Христов „Денят след утре“. Всяка помощ е от значение, било то оставяне на храна за нуждаещите се или пазаруване на лекарства за възрастните хора.

Аз съм генетик по образование, завършил в Глазгоуския университет в Шотландия. В момента имам работа на свободна практика, която не е засегната от пандемията. Пиша този текст с призив да сме солидарни към хората, които нямат възможността да мислят за деня след утре.

Лично аз избрах тази кампания, защото смятам, че прозрачността ѝ, както и ясната ѝ цел са нужни в българското общество. Янко Христов, чиято работа също не е директно засегната от пандемията, има за цел да помогне на проверени бизнеси, които не биха успели да оцелеят при държавната помощ от 60/40.

Помощта ще отиде за заплащане на заплатите на работници, чиято дейност е несъвместима с ограничителните мерки. Бизнесите се проверяват дали са били в нормално състояние преди кризата и дали са изплащали редовно заплатите. Средствата ще бъдат разпределени по реда на кандидатстване.

Също така Янко осъзнава, че бъдещето не е само в работещите хора, а и в българските деца. Затова, пак при пълна прозрачност, ще бъде дарен финансов ресурс на училище „Френе“, което с индивидуализиран подход учи децата както на задължителните знания, така и на практически умения.

На училището му трябват само 9000 лева, за да продължи своето функциониране.

Ако парите от общата кампания надхвърлят целта от 10 000 лири (или над 22 360 лева), даряването към нуждаещите се ще продължи (пак при пълна яснота).

---

В ежедневието си можем да открием, че просто нямаме физическото време или познания да помогнем на хората в нужда. Но има такива сред нас, които са готови да положат допълнителните усилия, а ние просто трябва да ги подкрепим.

От древността сме си разпределяли роли, за да се движи групата напред. Макар сега да нямаме толкова от така важните тогава ловци и берачи, имаме лекари, учени и инженери.

Но не само хората, отдадени на прогреса, могат да помогнат. Всеки един от нас е част от обществото. Както ученият е част от обществото, така и собственикът на бизнес е. Така са и неговите работници. Така са и учителите, и децата.

Всички сме сноп пръчки. И не можем да бъдем счупени, ако сме заедно.

И затова апелирам към това да отделим малко от нашия ресурс за тези, чиято съдба е застрашена от разрушителния вирус.

Ако избереш кампанията „Денят след утре“ на Янко Христов, можеш да я подкрепиш тук.

За повече информация:

Янко Христов пред btv, „24 часа“, „Свободна Европа“

За въпроси относно кампанията:

denyatsledutre@gmail.com +44 751 055 34 81